Нормативни документи

УСТАВ на БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

 

Обнародван в ДВ, бр. 34 от 22 април 1994г., изм. и доп. в ДВ бр. 33 от 11 април 2003г., 
- изм. и доп. от 3 декември 2007г. 
- изм. и доп. от 19 юли 2010г.
- изм. и доп. от 16 май 2011г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

Глава първа: ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Глава втора: СТРУКТУРА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Глава трета: РЪКОВОДНИ ОРГАНИ И УПРАВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Глава четвърта: САМОСТОЯТЕЛНИ НАУЧНИ ЗВЕНА В БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

• Раздел І: Постоянни научни звена
• Раздел ІІ: Временни научни звена
• Раздел ІІІ: Академични специализирани звена

Глава пета: НАУЧЕН СЪСТАВ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Глава шеста: ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ НАУЧНИТЕ ЗВЕНА В БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ И С ДРУГИ ОРГАНИЗАЦИИ

Глава седма: ИМУЩЕСТВО И БЮДЖЕТ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Глава осма: ИЗДАТЕЛСКО-ПОЛИГРАФИЧЕСКА И НАУЧНО-ИНФОРМАЦИОННА ДЕЙНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА (Нова - 19 юли 2010г.)

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (Изм. - 19 май 1997г.; Отм. - 19 юли 2010г.)
§ 2. (Отм. - 19 юли 2010г.)
§ 3. (Отм. - 19 юли 2010г.)

 

  ПРОЧЕТИ ►  

ЕТИЧЕН КОДЕКС
на служителите в Българската академия на науките

 

Българската академия на науките (БАН) участва в развитието на науката в съотевтствие с общочовешките ценности и нацзионалните интереси и съдейства за умножаване на духовните и материалните богатства на българския народ.

Българската академия на науките е национална научна организация с утвърденот международно признание. Тя е решаващ фактор за изграждането на обществото, базирано на знание и активен партьор в европейското изследователско пространство.

В тази връзка от нейните служители се очаква да демонстрират професионализъм, за се отнасят с уважение към гражданите, държавните органи, представителите на търговски дружества и на други юридически лица, както и към останалите служители на академията.

Етичните правила за поведение ангажират моралния дълг на служителите на БАН. Всеки отделен служител, осъществявайки своите професионални задължения, допринася за формирането на облика на цялата система.

От служителите на БАН се очаква да възприемат етичните норми на поведение, очертани в този кодекс и да се стремят да изпълняват своите задължения в съответствие с принципите на професионалната етика.

Несъобразяването с етичните норми нса поведение води до уронване на престижа на Българската акадения на науките и загубата на довения в нея.

 

Глава първа: ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

• Раздел І: Обхват
• Раздел ІІ: Цел
• Раздел ІІІ: Принципи

Глава втора: ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ЕТИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛЯ НА бан

• Раздел І: Професионално певедение и квалификация
• Раздел ІІ: Конфликт на интереси
• Раздел ІІІ: Лично поведение на служителите на БАН в обществото
• Раздел ІV: Взаимоотношения между служителите на БАН и служителите на ръководни длъжности в БАН
• Раздел V: Взаимоотношения между служителите на БАН
• Раздел VІ: Права на служителите на БАН

Глава трета: МЕРКИ ПО ПРИЛАГАНЕТО

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

 ПРОЧЕТИ ► 

СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ
на Българската академия на науките 2018 – 2030

 

СЪДЪРЖАНИЕ

Списък на използваните съкращения

Структурни единици на БАН

Увод

ЧАСТ I. Анализ на състоянието на Българската академия на науките

1.1. Общи данни и структура на БАН 

1.2. Преглед на реформите, осъществявани от Българската академия на науките след 1989 г. 

1.3. Човешки ресурси 

1.4. Финансови ресурси 

1.5. Инфраструктура 

1.6. Научноизследователска дейност на Българската академия на науките 

1.7. Научно-приложна и иновационна дейност на Българската академия на науките 

1.8. Други дейности на Българската академия на науките от
общонационално значение 

1.9. Образователни дейности на Българската академия на науките 

1.10. Взаимодействие на БАН с обществото 

1.11. Комплексен анализ 

1.12. Основни заключения 

ЧАСТ II: Визия за развитието на Българската академия на науките и политики за нейното реализиране 

2.1. Основна цел 

2.2. Структура на БАН 

2.3. Бюджет на БАН 

2.4. Човешки ресурси 

2.5. Инфраструктура и условия на труд 

2.6. Научна дейност 

2.7. Научно-приложна и иновационна дейност 

2.8. Оперативни и експертни дейности 

2.9. Образователни дейности 

2.10. БАН и обществото 

2.11. Стопанска дейност 

2.12. План за изпълнение на дейностите и управление на риска 

 

 ПРОЧЕТИ ► 

NATIONAL DEVELOPMENT PROGRAM:
BULGARIA 2020

 

Националната програма за развитие: България 2020 (НПР БГ2020) е водещият стратегически и програмен документ, който конкретизира целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. Визията, целите и приоритетите на НПР БГ2020 са дефинирани на базата на изготвен за целта социално-икономически анализ, както и на получените становища в рамките на публичните дискусии на всеки един етап от изработването на документа. Формулираните цели на правителствените политики ще осигурят постигането на ускорен икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт на българските граждани в средносрочен и дългосрочен план.
НПР БГ2020 е документ за националните решения за растеж. Той е в съответствие с ангажиментите на България на европейско и международно ниво, но въплащава стремежа на държавата за избор на национален път за напредък.
Основните предизвикателства, пред които българската икономика е изправена през следващите години са свързани както с преодоляване на негативните ефекти от глобалната икономическа и финансова криза, така и с преодоляване на натрупани социални дефицити и постигането на по-висока конкурентоспособност на българската икономика.
Въпреки че икономиката на България относително успешно преодолява негативните ефекти от кризата, се наблюдава отслабнал приток на инвестиционните потоци и увеличаване на безработицата, особено на младите хора и лицата в трудоспособна възраст без или с ниска квалификация. И през следващите години икономическото възстановяване на страната ще бъде силно свързано с развитието на европейските стокови и финансови пазари и редица процеси, които трудно и в малка степен могат да бъдат повлияни от българското правителство.
Същевременно, през последните десетилетия българската икономика изостава спрямо икономиките на страните от ЕС по отношение на ключовите фактори за растеж, а именно качеството на образование, интензитета и качеството на научноизследователската дейност, иновационната дейност и инвестициите в инфраструктура. Това се отразява и върху големите различия между България и ЕС в БВП на глава от населението, както и във високата ресурсоемкост (особено енергийна) на икономиката. Недостатъчният административен капацитет както на местно, така и в специфични сектори на централно ниво, също е съществена пречка за развитие и ефективно прилагане на необходимите реформи. Пренебрегването на тези проблеми и забавянето на адекватните действия на държавата за тяхното решаване има изключително неблагоприятно въздействие върху икономическия растеж в дългосрочен план.
Основните предизвикателства пред въз-можностите за устойчив растеж са свързани със съществени структурни проблеми като застаряването на работната сила, приспособяването на образованието и професионалното обучение към изискванията на пазара на труда (по специално уменията, свързани с новите технологии), изоставането в областта на науката и иновациите, доизграждането и развитието на инфраструктурата, балансирано развитие на всички райони на страната и ефективното функциониране на публичните институции в услуга на гражданите и бизнеса.
Българското правителство ясно осъзнава тези предизвикателства и недвусмислено ги адресира в НПР БГ2020, чрез формулираните в нея политики и мерки. Въпреки ограниченото финансиране, ефективното изпълнение на НПР БГ2020 ще гарантира постигането на заложените цели. Политиките са насочени към генериране на дългосрочен икономически растеж на национално и регионално ниво, както и към осигуряването на ефективно действие на защитните механизми на публичния сектор по отношение на социалното включване и борбата с бедността.
НПР БГ2020 е интегриран документ за социално-икономическото развитие на България до 2020 г, показващ връзката между приоритетите на ЕС в контекста на Стратегията „Европа: 2020” и националните приоритети на България. Той обхваща пълния комплекс от действия на държавата в областта на социално-икономическото развитие, като същевременно определя мястото на мерките за постигане на националните цели, чието реализиране е заложено в Националната програма за реформи, Конвергентната програма и всички действащи стратегически и програмни документи. Поради това, НПР БГ2020 осигурява и основа за програмния документ по Кохезионната политика на ЕС за периода 2014-2020 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА 

І. ДЕТАЙЛИЗИРАНИ СТРАТЕГИИ ПО ПРИОРИТЕТИ 

ІІ. ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ НА ПРЕДВИДЕНИТЕ СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ МЕРКИ ПО ПРИОРИТЕТНИ НАПРАВЛЕНИЯ 

ІІІ. АНАЛИЗ НА ЦЕНАТА И ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ФИНАНСИРАНЕ НА НПР БГ2020 

ІV. ИНДИКАТОРИ ЗА ОСТОЙНОСТЯВАНЕ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ОТ ПЛАНИРАНИТЕ МЕРКИ 

V. МЕХАНИЗЪМ ЗА УПРАВЛЕНИЕ, НАБЛЮДЕНИЕ, КОНТРОЛ И ОТЧИТАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

VІ. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ 

1. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА СРЕДА 

2. ФАКТОРИ НА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ 

3. КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СЕКТОРИ 

4. РЕГИОНАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ

5. ОСНОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ИКОНОМИКАТА И ИДЕНТИФИЦИРАН ПОТЕНЦИАЛ 

VІІ. SWOT АНАЛИЗ 

 

 ПРОЧЕТИ ► 

Брюксел, 3.3.2010 г.
COM(2010) 2020 окончателен

 

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
ЕВРОПА 2020
Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж

 

Предговор

2010 г. трябва да отбележи ново начало. Моето желание е Европа да излезе по-силна от икономическата и финансовата криза.

Глобалното отражение от финансовата криза показа, че икономическите реалности се развиват по-бързо от политическите. Трябва да признаем, че увеличаването на взаимната зависимост на икономиките изисква също по-решителен и съгласуван отговор на политическо равнище.

През последните две години милиони хора загубиха работата си. Бе натрупан дълг, който ще ни тежи в продължение на много години, а социалното ни сближаване бе подложено на нов натиск.
Кризата разкри също някои основни истини за предизвикателствата, пред които е изправена европейската икономика. В същото време обаче световната икономика продължава да се развива и отговорът на Европа ще бъде от решаващо значение за нашето бъдеще.

Кризата е предупредителен сигнал. Тя ни кара да осъзнаем, че ако не променим нищо, ни очаква постепенен упадък и отстъпване на заден план в новия световен ред. За Европа това е часът на истината. Време е да бъдем дръзки и амбициозни.

Краткосрочният ни приоритет е успешното излизане от кризата. Още известно време няма да бъде лесно, но ще успеем. Вече отбелязахме значителен напредък по отношение на банките в затруднение, коригирането на финансовите пазари и признаването на необходимостта от добро координиране на политиката в еврозоната.

За да бъде устойчиво бъдещето ни, трябва да започнем да гледаме отвъд краткосрочната перспектива. Европа трябва да се възстанови и да не изостава. Това е целта на „Европа 2020“: повече работни места и подобряване на жизненото равнище. Стратегията сочи, че Европа е в състояние да осигури интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, да намери пътя към създаване на нови работни места и да предложи посока на нашите общества.
Европейските лидери имат общо разбиране за поуките, които могат да се извлекат от кризата. Ние споделяме също усещането за необходимостта да решим спешно стоящите пред нас предизвикателства. Сега трябва заедно да започнем да действаме. Европа има много силни страни. Ние разполагаме с талантлива работна сила, с мощна технологична и индустриална база. Вътрешният ни пазар и единната ни валута ни помогнаха успешно да устоим на най-лошите последици от кризата. Нашата социална пазарна икономика е доказала качествата си. Трябва да имаме доверие в способността си да си съставим амбициозна програма и след това да насочим усилията си към постигането ѝ.

Комисията предлага пет измерими цели на ЕС за 2020 г., чрез които процесът ще се управлява и които ще се превърнат в национални цели: за трудовата заетост, за научните изследвания и иновациите, за изменението на климата и енергетиката, за образованието и за борбата срещу бедността. Те указват посоката, в която трябва да поемем и означават, че можем да измерваме напредъка си.
Те са амбициозни, но достижими и са подкрепени от конкретни предложения, за да се гарантира изпълнението им. Изложените в този документ водещи инициативи сочат начина, по който ЕС може да допринесе решително за това. Разполагаме с мощни инструменти: новото икономическо управление, подкрепено от вътрешния пазар, бюджета ни, търговията ни и външната ни икономическа политика, както и нормите и подкрепата на икономическия и паричен съюз.

Условие за успех е европейските лидери и институции да се ангажират реално с това. Новата ни програма изисква координиран европейски отговор, включително в сътрудничество със социалните партньори и с гражданското общество. Ако действаме заедно, можем да реагираме и да излезем от кризата по-силни. Притежаваме необходимите за това нови инструменти и нова амбиция. Сега трябва да започнем да действаме.

 

Жозе Мануел БАРОЗУ

 

СЪДЪРЖАНИЕ

Обобщение

1. Време на промяна

2. Интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж

3. Липсващи връзки и проблеми

4. Изход от кризата: първи стъпки в посока 2020 г. 

5. Постигане на резултати: по-силно управление

6. Решения за Европейския съвет 

Приложение 

 

 ПРОЧЕТИ ►